Черен ден за хесенските палачи
Лудвиг Хилберт на няколко пъти пробожда с нож Доротеа Вайганд. След това ѝ прерязва гърлото и захвърля натрупа в една гора край Марбург. Обущарят не желае да се ожени за своята бременна обичана, нито да понесе срама, че е татко на нелегално дете. Полицията залавя убиеца. В съда той е приет за отговорен, а присъдата за сходно престъпление е единствено една: гибел посредством обезглавяване. На площада в дребния град се събират стотици зяпачи, с цел да участват на изтезанието. Широко публикувано е суеверието, че кръвта на обезглавения има целебни свойства. Опитният главорез Кристиан Шварц отсича с меч главата на нарушителя и поставя завършек на живота му. Денят е 14 октомври 1864 година. На тази дата е осъществена последната обществена екзекуция в Хесен. До 1920 година черепът на Лудвиг Хилберт се намира в института по анатомия в Марбург, след което изчезва по тайнствен метод. Само по себе си това е куриозно, само че още по-забележителен е фактът, че и до ден-днешен смъртното наказване е вписано в конституцията на провинция Хесен. 150 години след гибелта на Лудвиг Хилберт. Хесенските гласоподаватели в този момент могат да окачат брадвите на стената, в случай че редом с изборите за Ландтаг гласоподават промяната за анулация на смъртното наказване.
Забавяне от цели 20 години
" Вече няма да има смисъл да се учи занаята на палача ", споделя с лека усмивка Юрген Банцер. Депутатът от ХДС в хесенския Ландтаг е уверен, че съвсем всички, които имат право на глас, а това са близо 4,4 гласоподаватели, ще гласоподават за изваждането на параграфа за смъртното наказване от конституцията на Хесен. Професията на палача и без друго към този момент не е търсена в Германия. Федералната република анулира смъртното наказване посредством конституцията си още през 1949 година. Федералното право стои над правата на обособените федерални провинции, тъй че Хесен няма право да прави изтезания. Федерална провинция Бавария анулира смъртното наказване през 1998 година.
Централното място за изтезания в Лайпциг, където е екзекутиран последният граждански жител в Германска демократична република
Юрген Банцер обяснява защо Хесен се е забавил с цели 20 години. " Хесенските политици дълго време се опасяваха, че гласоподавателите ще би трябвало да гласоподават за премахването на смъртното наказване точно когато малко преди този момент е осъществено някое тежко углавно закононарушение ", споделя той. Какво ще стане, в случай че хесенските жители все пак продължат да държат на смъртното наказване? " Теоретично може да стане и това, само че аз не изхождам от такава хипотеза. Вероятно единствено всеки десети гласоподавател въобще знае, че тук към момента съществува смъртното наказване ", споделя Юрген Банцер.
На 28 октомври хесенските жители гласоподават за над 15 оферти за промени. Смъртното наказване е единственият параграф, който би трябвало да бъде отстранен от конституцията. Другите 14 оферти би трябвало да бъдат вписани в нея. " Например правата на детето, равнопоставеното отнасяне на града и селото и верността към Европа. Хесенската конституция би трябвало да стане просто по-модерна ", обобщава Юрген Банцер.
Да се въведе отново смъртното наказване?
Неколцина са убийците, екзекутирани на територията на Западна Германия. На 18 февруари 1949 година в Тюбинген е гилотиниран механикът Рихард Шу. На 11 май 1949 година в Западен Берлин е гилотиниран килърът Бертолд Вемайер. Две години по-късно, на 7 юни 1951 година са обесени седем наказани немски военнопрестъпници в американския боен затвор в Ландсберг (Бавария). На 15 септември 1972 година в Германска демократична република е екзекутиран детеубиецът Ервин Хагедорн. Той е и последният екзекутиран граждански жител в някогашната Германска демократична република. На 26 юни 1981 година пък е екзекутиран последният държавен чиновник - полковникът от ЩАЗИ Вернер Теске, упрекнат в шпионаж.
А последният немски главорез? Йохан Райнхард, който по времето на нацизма е екзекутирал стотици борци от съпротивата, умира ненавиждан и пропуснат в бедност на 26 април 1972 година. В началото на 1960-те години, когато след серия убийства на таксиметрови шофьори в Западна Германия се надигат гласове за наново въвеждане на смъртното наказване (между тях е и канцлерът Конрад Аденауер), палачът Райнхард се опълчва уверено. Коментарът му е следният: " Не го разбирам този Аденауер. Никога повече не бих желал да правя това! "
Забавяне от цели 20 години
" Вече няма да има смисъл да се учи занаята на палача ", споделя с лека усмивка Юрген Банцер. Депутатът от ХДС в хесенския Ландтаг е уверен, че съвсем всички, които имат право на глас, а това са близо 4,4 гласоподаватели, ще гласоподават за изваждането на параграфа за смъртното наказване от конституцията на Хесен. Професията на палача и без друго към този момент не е търсена в Германия. Федералната република анулира смъртното наказване посредством конституцията си още през 1949 година. Федералното право стои над правата на обособените федерални провинции, тъй че Хесен няма право да прави изтезания. Федерална провинция Бавария анулира смъртното наказване през 1998 година.
Централното място за изтезания в Лайпциг, където е екзекутиран последният граждански жител в Германска демократична република
Юрген Банцер обяснява защо Хесен се е забавил с цели 20 години. " Хесенските политици дълго време се опасяваха, че гласоподавателите ще би трябвало да гласоподават за премахването на смъртното наказване точно когато малко преди този момент е осъществено някое тежко углавно закононарушение ", споделя той. Какво ще стане, в случай че хесенските жители все пак продължат да държат на смъртното наказване? " Теоретично може да стане и това, само че аз не изхождам от такава хипотеза. Вероятно единствено всеки десети гласоподавател въобще знае, че тук към момента съществува смъртното наказване ", споделя Юрген Банцер.
На 28 октомври хесенските жители гласоподават за над 15 оферти за промени. Смъртното наказване е единственият параграф, който би трябвало да бъде отстранен от конституцията. Другите 14 оферти би трябвало да бъдат вписани в нея. " Например правата на детето, равнопоставеното отнасяне на града и селото и верността към Европа. Хесенската конституция би трябвало да стане просто по-модерна ", обобщава Юрген Банцер.
Да се въведе отново смъртното наказване?
Неколцина са убийците, екзекутирани на територията на Западна Германия. На 18 февруари 1949 година в Тюбинген е гилотиниран механикът Рихард Шу. На 11 май 1949 година в Западен Берлин е гилотиниран килърът Бертолд Вемайер. Две години по-късно, на 7 юни 1951 година са обесени седем наказани немски военнопрестъпници в американския боен затвор в Ландсберг (Бавария). На 15 септември 1972 година в Германска демократична република е екзекутиран детеубиецът Ервин Хагедорн. Той е и последният екзекутиран граждански жител в някогашната Германска демократична република. На 26 юни 1981 година пък е екзекутиран последният държавен чиновник - полковникът от ЩАЗИ Вернер Теске, упрекнат в шпионаж.
А последният немски главорез? Йохан Райнхард, който по времето на нацизма е екзекутирал стотици борци от съпротивата, умира ненавиждан и пропуснат в бедност на 26 април 1972 година. В началото на 1960-те години, когато след серия убийства на таксиметрови шофьори в Западна Германия се надигат гласове за наново въвеждане на смъртното наказване (между тях е и канцлерът Конрад Аденауер), палачът Райнхард се опълчва уверено. Коментарът му е следният: " Не го разбирам този Аденауер. Никога повече не бих желал да правя това! "
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ